Уважаеми медии,

обръщам се чрез Вас към българските институции, за да изразя възмущението си от тяхното бездействие.

Както знаете, за по-малко от една година, бяха умишлено подпалени два наши обекта. На 04.05.2108 г. бе подпален склад на “Аванти”, който ни нанесе щети за милиони левове. На 03.04.2019 г. бе подпален магазин „Аванти“ в Люлин, който е на франчайз. От охранителните камери при втория палеж се виждат извършителите, които чупят с прашка стъклото, след което подпалват магазина със запалителна течност. Вижда се и лицето на единия от тях.

Въпреки това имаме всички основания да се съмняваме, че те, както и поръчителите на това престъпление ще бъдат разкрити.

Съмняваме се, защото единадесет месеца след първия палеж от действията на МВР и прокуратурата няма никакъв резултат.

Нещо повече – всяко движение и процесуално действие по нашия случай бе провокирано от нас. На практика ние вършехме работата на разследващите, след като видяхме, че те не проявяват никаква заинтересованост от разкриването на това престъпление.

Многократно сме ги сезирали и сме насочвали вниманието им към различни следи, обстоятелства и факти, на които те, като разследващи, трябваше да реагират. Най-малкото да проявят базисен професионализъм и почтено отношение към собствения им статут на полицаи и прокурори. Вместо това се сблъскахме с тотална безотговорност и пълна липса на интерес към разкриването на престъплението, извършено срещу нас.

На пръв поглед подобни престъпления не би трябвало да представляват сериозен проблем за всяка нормална полиция.

Когато става въпрос за умишлен палеж, винаги има и поръчител. Ако МВР и прокуратурата, която й дава указания за разследването, си изпълняват задълженията, няма как истината и за извършителите, и за поръчителите да не излезе наяве.

При пожара на складовете на Аванти на 4 май 2018 г. пожаротехническият експерт дори не беше взел проби, за да установи наличието и вида на запалителното вещество.

Прокуратурата не даваше никакви указания в хода на разследването. Аз засипвах СГП и МВР с искания за извършване на процесуални и следствени действия, което не е моя работа.

По неволя се превърнах в нещо като специалист в тази материя.

Когато има умишлен палеж зад него винаги стоят засегнати интереси, непристойни чувства и ниско правосъзнание. Поръчителството за палеж обикновено се мотивира от лични, служебни или емоционални проблеми с други лица. Най-често като поръчители зад такива деяния стоят бивши съдружници, уволнени лица или конкуренти. По правило поръчителите са лица с финансови възможности, работещи в същия бранш, с високо самомнение за себе си и по природа много отмъстителни.

Такива лица, които имат същия профил могат лесно да бъдат установени от органите на МВР. Поръчителството към тежко престъпление, каквото е умишления палеж обикновено се установява след задълбочена оперативна и разследваща дейност, за която се изискват умения, професионална мотивация и упорит труд.

Що се отнася до преките извършители – те, като група престъпници, не са многобройни и по всяка вероятност са криминално проявени по други деяния.

Искам да кажа, че лесно могат да бъдат установени и разкрити както извършителите, така и поръчителите.

Почти една година след първия палеж няма заподозрян, нито обоснована версия по която разследващите да работят. Няма нищо. Никакъв резултат от действията на МВР и прокуратурата.

В следствие на това съвсем закономерно дойде и сегашният палеж. Чувството на безнаказаност и абдикирането на властта от конституционните ѝ задължения да гарантира сигурността на българските граждани и да налага върховенството на закона, раждат нови престъпления.

Имаме всички основания да мислим, че поведението на разследващите органи няма да бъде по-различно от първия път. Ще посоча само два факта:

– Ден след извършването на всички действия по разследването в подпаления ни магазин, при разчистването намерихме топчето, изстреляно с прашка, както и колело от въртящ се стол, какъвто никога не е имало в обекта ни, което вероятно е било увито с парцал при подпалването. Веществени доказателства, които разследващите така и не са забелязали.

– Две минути преди участието ми в пряк ефир по сутрешния блок на Нова телевизия репортерката Вероника Димитрова ми сподели, че предишния ден е разбрала от главния секретар на МВР, че сегашният пожар нямал нищо общо с големия пожар в склада на „Аванти“ през миналата година и вероятно става дума за грешка. Нападението било насочено към някакъв друг магазин в района и извършителите просто са сгрешили обекта.

Използвам случая, за да се извиня на журналистите от Нова телевизия, защото това съобщение дълбоко ме разстрои и напуснах мястото на интервюто малко преди директното включване. Постъпих емоционално, от чувство на безсилие и омерзение към опитите на полицията за пореден път да избяга от отговорност, манипулирайки общественото мнение с нарочно “изпусната” информация, която не се базира на никакви факти.

Фактите говорят за обратното – срещу нас се води война (как другояче можем да наречем два умишлени палежа за по-малко от година), която ни нанася огромни материални щети и неизмеримо по-сериозни морални такива.

“Аванти” е едно от най-успешните дружества в търговията със спиртни напитки и е голям и редовен данъкоплатец. Липсата на институционална намеса след тези престъпления влияе и върху близо 300 души, които работят при нас, защото застрашава сигурността им, психическото им спокойствие и, разбира се, трудовото възнаграждение

Далеч по-ужасно от материалните загуби е чувството, че живеем в джунгла, а не в държава. Че сме сами и няма кой да ни защити. Че онези, които са призвани да го правят, не си мърдат пръста, за да наложат ред и справедливост и дори си позволяват да пускат непроверени твърдения, които подменят истината.

В заключение искам да кажа, че не бягам от медиите. Напротив, търся вашата подкрепа, защото ни остана само едно оръжие на съпротива – публичния натиск. Ако ние, като български граждани, не можем да упражним властта си на избиратели и данъкоплатци върху българските институции да си вършат работата, няма кой да го направи. Това е наш граждански дълг.