Борбата между Шотландия и Ирландия
Трудно е да се каже кой и кога пръв се е научил да произвежда този ценен еликсир.
Шотландия и Ирландия претендират за правото да бъдат наричани родното място на уискито. Всяка държава има своя собствена версия на историята на напитката, свои факти и свои герои. В тази статия ще ви представим и двете гледни точки и вие сами ще решите за себе си откъде произлиза уискито.
Шотландска история за произхода на уискито
Смята се, че технологията за дестилация е дошла от Близкия изток. Кръстоносците са узнали тайната за дестилация на вино в силен алкохол от арабите и са я предали на мисионери, които я пренесли по родните си места. Някои шотландци адаптират технологията към природните дадености на страните си и вместо грозде, което не расте по техните земи, за суровина използват ечемик. Той бил идеален понеже съдържа ензими, които допринасят за превръщането на нишестето в захар – основата на ферментацията.
За производството на напитката се е използвал меден съд, напомнящ чайник, свързан със серпентина, който се поставя на огън. Парите в серпентината се превръщали в течност, която се събирала в отделен съд – точно като при традиционния БГ казан за ракия. Получената напитка наричали „uisge beatha“, което означава „ вода на живота“. С времето „uisge“ се трансформирало в “whisky” или „whiskey” (уиски), а това название се съхранило и до днес.
Първото, документирано споменаване на уискито в Шотландия датира от 1 юни 1494 г. Повече от 400 години по-късно технологията е усъвършенствана от шотландеца Робърт Щайн, който патентовал модернизирания дестилационен куб през 1827. Три години по-късно, ирландецът Енис Кофи предлага по-практично и икономично устройство, което може да работи с всякакво зърно и да произвежда много по-чист и по-силен алкохол. Малки ферми бързо овладели технологията на производство, а голямото търсенето на продукта бързо ги превърнало във фабрики.
По това време, уискито се пиело веднага след дестилацията, не достигайки зрелостта си, така че вкусът на шотландския сок далеч не бил перфектен. През 16-ти и 18-ти век редица английски закони накарали много производители да преминат към нелегално производство. Интересно е, че тези производители изкарвали много по-качествена напитка, отколкото легалните фабрики, които трябвало да плащат големи налози и по този начин да жертват качеството за сметка за цената. През 1822 г. се легализират подземните дестилерии, които допринася за растежа на производството и популярността на уискито.
Появата на апарата на Кофи през 1830 г. отбелязва нова ера в историята на уискито. Предприемчивите шотландци започнали да добавят към малцовия продукт и дестилат от от него. Това открило много възможности пред тях, защото им позволявало да създават уникални напитки. Тогава се появили компании като Johnnie Walker&Sons, George Ballantine&Sons, Arthur Bell&Sons, John Dewar&Sons, Justerini&Brooks и други.
Разбира се, шотландските монаси също правели уиски. Първоначално техният продукт е бил само с медицински цели. Между другото, шотландците все още борят настинката с горещо “Toddy”- напитка съдържаща скоч. Уискито не само затопляло и ускорявало кръвообращението, но и повдигало духа и настроението, а това много се харесало на болните.
Ирландия: история на създаване на уискито
Жителите на по-малкия британски остров смятат, че уискито е подарък от Свети Патрик, който защитава Ирландия и нейния народ. Въпреки красотата на легендата за нея няма документални доказателства. Първото писмено споменаване на ирландското уиски е патент, издаден през 1608 на дестилерията Old Bushmills за официалното производство на дестилати със заплащане на данък за това. Ирландското уиски става известно много по-рано от шотландското, благодарение на търговията: значителна част от продукта се продава в Англия, а последната го разпространява в други страни.
Пътят на ирландското уиски не е лесен. Английските закони постоянно се променят и в много от случайте не в полза на дестилериите. Но не само законодателството създало пречки пред развитието на индустрията. Монахът Теобалд Матей й причинил не по-малко щети. Проповядвайки въздържание от алкохол, той успял да принуди 5 от 8 милиона ирландци да спрат да пият алкохол.
Резултатите от проповедите на Матей и след това трудната политическа ситуация оставили своя черен отпечатък – не може да се говори за никакъв просперитет на прекрасната напитка до края на 20-ти век. И само едно или две десетилетия могат да се нарекат продуктивни за една индустрия, на която феновете на ирландското уиски възлагат големи надежди.
Много историците са съгласни, че произвеждането на уиски е започнало в Ирландия, а Шотландия е допринесла за неговото популяризиране. Но шотландците и до днес оспорват първото твърдение.
