Време е за истории и факти от Аванти!

Знаете ли че…

Конякът, уискито и брендито в началото нямат цвят.

Те го придобиват само след отлежаване в дървени бъчви.

Конякът се произвежда от определени сортове грозде. Използва се предимно сорта Фол Блан, но поради факта, че е податлив на болести, постепенно е заменен от сорта Уни Блан. До 90% от гроздето трябва да е Фол Блан/Уни Блан, останалите 10% може да са Коломбар или други сортове, отглеждани в региона. След беритба гроздето се откарва във фабриките, където се смачква на хоризонтални преси, като се отстраняват чепките, семките и ципите на гроздето. Полученият гроздов сок е със захарно съдържание 17 – 20% и се оставя да ферментира по естествен начин без добавка на захар и сулфатиране. Полученото след ферментацията бяло вино е с алкохолно съдържание 8 – 10%. То е много сухо и фино и не особено подходящо за пряка консумация, но отлично за дестилация. Виното се дестилира в т. нар. Шарантски дестилатори. Получената след двукратна дестилация течност има алкохолно съдържание около 650. Тя отлежава няколко години в дъбови бъчви, при което напитката придобива характерен вкус от съдържащия се в дървото танин, както и цвят. Колкото по-продължително време отлежи дестилата, толкова по-висококачествен коняк може да се приготви. Понякога за ускоряване на процеса на съзряването се добавят в бъчвите дъбови стърготини. В процеса на съзряването голяма част от алкохола се изпарява. Отлежалата течност се разрежда с вода до около 400С и се добавя малко захар и карамел за по-добър вкус.

Бренди (на английски: brandy, съкратено от brandywine, от нидерл. brandewijn – огнено (изгорено, дестилирано) вино) е сборно наименование на алкохолни напитки, получени чрез дестилиране на вино (ферментирал гроздов сок) или ферментирал сок от други плодове – ябълки, круши, череши, сливи, кайсии и т.н. Така се получават плодови брендита – cherry brandy, plum brandy, apricot brandy и др. Съответните плодове, от които се приготвя бренди, трябва да се дестилират по време на производствения процес. Ако плодовете са накиснати в гроздов спирт и след това напитките са подсладени, те не могат да се категоризират като бренди, а като ликьори. Бренди съдържа 36 – 60% алкохол. Концентрираните алкохолни напитки са известни от античните времена и са били познати в Древна Гърция, Древен Рим и Китай. Но бренди във вида, в който напитката е известна в наши дни, се появява през XII век във френската област Арманяк, а широка употреба и популярност получава през XIV век. За пръв път дестилацията на вино е описана през 1285 г. от папския лекар Арно дьо Вилньов. Първоначално дестилацията на виното е способ за неговото съхранение и улеснение на търговците при превоза. Преди употреба в брендито трябвало да се добави вода, която била извлечена в процеса на дестилация. Впоследствие се оказва, че след съхранение в дървени бъчви получената напитка става по-добра от виното, от което е била получена.

„Whisky“ е английско изопачаване на древното наименование на тази спиртна напитка, която на келтски език (използван в Шотландия и Ирландия) се наричала „uisge beatha“ или „usquebaugh“ – означава „вода на живота“ (на латински: Aqua vitae). На англичаните това звучало като „uishgi“, докато накрая думата станала „whisky“. Подобно на всеки висококачествен алкохолен продукт уискито има своята култура и своите големи имена. Историците са съгласни, че произвеждането на уиски е започнало в Ирландия. Първото писмено сведение датира от 1172 г. Няма точни данни кога е пренесено в Шотландия – първият писмен източник сочи 1494. До 1950 година всичките производители на малцово уиски са осъществявали целия процес на производство във фабриките си. В днешно време първият цикъл – производството на малца, се извършва предимно от външни компании. Сезонът за дестилация на уиски в миналото започвал веднага след събиране на ечемичената реколта и продължава почти до края на април. Дори и в днешно време много от фабриките затварят през август, когато настъпва „мъртвият сезон“.

Зърната на ечемика се накисват във вода за 48 – 72 часа, през което време те поемат достатъчно количество влага за да покълнат. След накисването ечемикът се разстила на тънък слой върху пода. При този процес се отделя топлина и трябва да се внимава постоянната температура в помещенията да не бъде над 15 – 16 °C. Покълването става за около 5 – 10 дни, като ечемикът се разбърква ежедневно и се пръска с киселинен разтвор за предотвратяване развитието на плесени. Чрез процеса на покълването се извършват някои химически процеси и настъпват промени, в резултат на които се развива ензимът амилаза, който впоследствие превръща нишестето от зърната в прости захари. След това кълновете се поставят върху метална мрежа в пещ. Под тях гори огън, в който се поставя торф. Именно той придава специфичния вкус на малцовото уиски.

Малцът се суши и пече на торфения пушек при 60° около 2 дни, когато става готов за следващата фаза – „dressing“. В нея малцът се пречиства от някои долнокачествени отпадъци (отстраняват се коренчетата) и след това се стрива и става на едро смляно зърно, познато под името „malt grist“. След тази подготовка с „malt grist“ се захранва голяма бъчва („mash tun“), където се смесва с топла вода с точно определена температура и съотношение към малца 4:1. Така се завършва процесът „mashing“ – превръщането на нишестето в захари и се получава разтвор, който може да ферментира. Сместа няколко пъти минава през сита, така че да се премахнат всички останали твърди примеси (които се продават на животновъдите за храна). Останалият течен разтвор се съхранява в резервоар, където се охлажда за да може да се прибавят дрождите.

Сместа заедно с маята ферментира приблизително 36 часа в друг контейнер, докато се получи чист слаб алкохол (около 10°), който в следващия етап ще бъде дестилиран. За дестилацията са нужни поне 2 медни съда с крушовидна форма „wash still“ и „spirit still“. След дестилацията в първия съд дестилатът попада в прозрачен съд от дебело стъкло, в който сместа може да се огледа и да се прецени дали е подходяща, за да се налее във втория съд или трябва да се върне още веднъж за пречистване. Ако дестилатът е готов за по-нататъшна обработка, той се излива в „spirit still“, откъдето вече излиза неотлежалото уиски и минава в друг контейнер. Тук то се преглежда от експерт на производителят и ако е в стандартите се налива в бъчви. Първата и последната част от произведения алкохол съдържат някои частици, които трябва да се премахнат и те преминават отново през целия дестилационен процес.

Бъчвите са критични за вкуса на уискито. Те придават характерния вкус, който се цени от познавачите, без обаче да вкарват вкуса на дърво. В повечето фабрики се използват бъчви от дъб. При някои фабрики се използват бъчви, в които е отлежавал американски бърбан, други ползват такива от испанско шери. Използват се дори и бъчви от английски ейл. Принципно няма бъчва, която да е съвсем същата като друга, затова и полученото уиски винаги има някакви разлики, колкото и да са минимални. При необходимост бъчвата се чисти, но това става, едва след като се установи, че излязлото от нея уиски има непривичен вкус и аромат.

Уиското трябва да отлежи минимум 3 години, като повечето производители оставят отлежаването да е между 8 и 25. Бъчвите се съхраняват при определена температура и влажност на въздуха. Една бъчва губи около 2% от съдържанието си на година (т.нар. „ангелски данък“). Капацитетът на една бъчва може да достигне 420 литра, но стандартно уискито отлежава в бъчви от 225 литра. Понякога уискито се бутилира от една-единствена бъчва и това е т.нар. „single cask“. В повечето случаи обаче уискито се смесва от няколко бъчви на приблизително едни и същи години и се оставя да отлежи още няколко месеца преди бутилирането – „single malts“.

_____

Алкохолни магазини «Аванти»

Консумирай отговорно!

65 магазина в България

Поръчай online

Алкохол и цигари НЕ се продават на лица под 18 години!