Любопитни Факти - Алкохол

Дълга зима, къси дни, мръсен сняг и заледени улици, термометърът от месец ударил далече под нулата, а оловното небе - свъсено и ниско, аха да те захлупи в преспите. Душата ти скърца от жал и печал, настроението мрачно, депресията е твой зимен спътник.
Трижди поводи да вземете успокоително. Но не прибягвайте до хапчета. Светът целокупно е признал още от древността един природен антидепресант за дългата зима - греяното вино. То е зимният вариант на испанския летен коктейл от студено вино, плодове и подправки - сангрията. Представете си, че държите чаша с греяно вино до живия огън на камината. И депресията се превръща в зимна приказка. Затова само германците изпиват над 40 млн. литра греяно вино годишно от Коледа, та чак до пролетта. Те го подсилват с ром или ликьор. В Немско има запазени писмени рецепти от началото на XV век, но 300 години по-късно инвазията на греяното вино стига до Австрия, Италия, Испания, Франция. Наричат го още глювайн (от gluhewein - горещо вино). На английски подгрятото и ароматизирано с подправки вино е mulled wine. У нас няма данни колко греяно изпива българинът, защото то е предимно патент на домашните производители, а за тях статистика няма открита.
Почти всяка европейска страна има свое название и рецепта за греяно вино. Приготвя се от сгорещено вино, захар и подправки според вкуса, който искате да му придадете. Българите и румънците го правят най-опростено - червено вино с черен пипер.
В Сърбия kuvano vino съдържа захар, индийско орехче и резен лимон или портокал. Хърватите получават kuhano vino, като добавят захар, канела, индийско орехче и портокал. Към тези подправки чехите и поляците притурят и аромати на карамфил и ванилия за техните svarene vino и grzane wino.
Скандинавците прибавят стафиди и бадеми. Познато е като Glogg в Швеция, Финландия, Исландия, Дания и Естония. Заради дългата и студена зима там греяното вино е подсилено откъм сладост и алкохол с порто и водка.
От древността насам рецептите са подвластни на въображението. Още древните римляни са смесвали вино и подправки, за да удължат трайността му и подобрят вкуса на киселото. В Римската империя подправките са били толкова скъпи, че удоволствието от такова вино е било запазено само за богатото съсловие. Някъде по това време откриват и греяното вино. Наричали го Hipocris, защото Хипократ го предписвал като лек от настинка, болки в стомаха и главоболие.
В Античността смело са прибавяли към виното пипер, дафинов лист, шафран и мед. Така поне разказва най-старата запазена готварска книга De re coquinaria ("За готвенето") от 1500 г.
Днес от подправките най-често се използват карамфил, ванилия и канела, но подобряват аромата и вкуса и резенчета лимон, портокал или ябълка, а също индийско орехче, черен пипер, джинджифил. Някои прибавят бяла или кафява захар, други мед, но повечето не подслаждат греяното вино.
Класическата наслада е червено или бяло вино с канела, карамфил, лимон и по избор анасон, кардамон, индийско орехче, черен или розов пипер, портокал. Трябва обаче да се внимава с дозата на подправките, тъй като те не бива да надцакват вкуса на виното, а само да му придадат по-приятен и благороден аромат.
Алкохолното съдържание не бива да превишава 7%. Вярно, греяното вино минава за безобидно питие, тъй като една чаша може да отчете 0,25 промила ниво на алкохол в кръвта, което е радостна новина за шофьорите.
Но внимание: от захарта алкохолът преминава по-бързо в кръвта и на следващия ден главата може да тежи повече. Рядко има такъв проблем, ако е приготвено от добро и качествено вино с правилните подправки. Още преди да отпиете, първият показател дали сте сполучили, е цветът. Той трябва да е искрящочервен. Кафявият вече е съмнителен.
Дали бяло или червено вино е единствено въпрос на лични предпочитания, а не на табута. В Германия, Испания и Франция харесват най-вече червено, в Австрия и Северна Италия - бяло греяно вино. Навсякъде условието е то само да се загрее, а не да заври. Зашуми ли, виното е готово.
Ще развалите греяното, ако го кипнете, защото над 78 градуса алкохолът се изпарява, а и ароматът почти изчезва. Така че колкото по-близо е до завирането, толкова повече виното се влошава. Не разчитайте само на подправките, а загрявайте вина с подчертан сортов вкус, без да са отлежавали в дъбови бъчви - каберне, мерло, сира, а от белите - мускат отонел, совиньон блан...
Заедно с душата греяното вино и ракията стоплят бързо ръцете и краката. Но учените смятат, че това повече е въпрос на самовнушение. Алкохолът разширява кръвоносните съдове. Известно време се чувстваш наистина загрят. Но тялото няма откъде да вземе тази топлина, освен от собствените си органи. Затова при повишена консумация бързо може да настъпи опасно охлаждане.
Прекалилите, които освен че пият, ами и разливат по покривки и дрехи, да знаят, че петна от червено греяно вино се почистват не със сол, а със спрей за прозорци - не от синия, а само безцветен.
Проста, но класическа рецепта:
В тенджерка се сипва 1 литър сухо червено вино. На тънки шайби се нарязва 1 лимон и се добавя към виното заедно с 3 с.л. захар, 2 пръчки канела и 3 карамфилчета. Затопля се бавно и точно преди да заври се маха от котлона. Оставяме да престои 10-15 минути. Преди сервиране се добавя кардамон за по-фин вкус, а пръчките канела и карамфилчетата се изваждат. За да не губи повече от топлината си, се сипва в предварително подгрети чаши. И у нас, и в Германия, и в Австрия по традиция използват само керамични.
Карамелизирайте захарта до пяна
Греяната ракия е другият народен коктейл на Балканите. И тук въображението е вкарало и десетки чалъми, но има някои основни правила. Препоръчва се ракията да не е силна, а около 40-42 градуса.
Подслаждането й със захар или пчелен мед е въпрос на вкус. Първата стъпка е слагането захарта в джезвето, за да се карамелизира. Може да е половин лъжичка, а може и две. Щом се карамелизира до пяна, се налива ракията. Някои прибавят тук още по лъжичка захар на 100 мл. Има спор трябва ли да заври, или не. Едни не я варят, а я чакат само да се преобърне. Други пък оставят ракията да кипне и тогава я свалят от огъня. Подслаждането с мед е добре да става преди сервиране.
Някои я греят, без да карамелизират предварително захарта, а я слагат заедно с ракията, докато сместа кипне. Правите ли я с пчелен мед, той първо се разтапя в джезвето на котлона и тогава се прибавя ракията.
Ако я обичат по-пиперлива и се прави с лечебна цел срещу простуда и болно гърло, на 200 мл ракия се добавят 3-4 зърна черен пипер или стрита на едро суха люта чушка. Други пък, като налеят ракията в джезвето, слагат за аромат 3 "гвоздейчета" карамфил, канела или портокалова кора. Това обаче се прави, ако ракията не струва. Иначе е по-добре да не се разваля естественият й аромат. Едва като се налее в порцеланова или керамична каничка, към греяната може да се прибавят парченца ябълка и съдът се похлупва за минута-две.